Оранжерийната ферма „Занджани Нежад“, ръководена от Р. Занджани Нежад, е една от най-големите и успешни в района на Сарягаш. Но не всичко се оказа лесно и веднага.
Рустем Исмаил оглу от детството си знае колко трудно е да се занимаваш с оранжерийно земеделие.
Подобно на много семейства в района на Сарягаш, в двора винаги е имало малка оранжерия, в която родителите са отглеждали цветя, откакто си спомня Рустем. Разбира се, деца от малки участваха и в плевенето, и в поливането. Следователно, след като узря и създаде собствено семейство, младият мъж продължи семейния бизнес.
„Първоначално използвахме около десет акра ферма за оранжерия“, казва Р. Занджани Нежад. — Построен е веднага след като Горбачов даде разрешение за предприемаческа дейност. Тогава бях студент, дойдох да помагам на семейството си да работи в оранжерията. Ние, като мнозина, отглеждахме цветя: първо рози, а когато земята се умори, преминахме към карамфили и хризантеми. Занесох цветя в Русия, предадох ги на едро. Успоредно с това трупа опит както в продажбите, така и в производството. Експериментирали, чели, гледали как правят другите. По-късно се наложи да изоставим цветята, защото започнаха да идват от запад и не можехме да се конкурираме, защото имаше нови сортове, нови технологии, добре изградена логистика.
В онези години, напротив, всичко беше затворено. Тогава беше решено да се премине към производство на домати и краставици. Нещата вървяха добре, имаше желание за разширяване. Земята в онези години беше евтина, купих три хектара и започнах бавно да овладявам нов бизнес. Беше двехилядната година. В началото беше много трудно, трябваше да се изгради временен подслон, за да бъде близо до закупения парцел. В края на краищата тогава наистина нямаше граници, така че чуждият добитък непрекъснато се скиташе в нашата земя. Като цяло беше необходимо да се свърже светлината, да се изведе пътя. Успоредно с това, разбира се, продължихме да работим в оранжерията, защото имаме нужда от пари за всичко.
Рустем започна да прилага целия си опит, натрупан в домашна оранжерия на Нова Земля. И в същото време продължи да учи. В крайна сметка големите мащаби изискват много усилия и нови знания. Научих всичко по пътя: да подготвям земя и да вземам заеми. И така, изминаха повече от 20 години в работа и трупане на нови умения и опит, понякога горчив.
„Преустроих оранжериите два пъти. Първо преместих тук за десет акра тези, които стояха на парцела, след това получих преференциален заем, закупих строителни материали на разумна цена от тези, които затвориха бизнеса, завърших и разширих фермата си, — казва председателят на оранжерийно стопанство. — Първоначално тези оранжерии изглеждаха големи, а след това, когато клиентите започнаха да поръчват големи обеми, изведнъж се оказаха малки. Значителна роля изигра и фактът, че имаме западни технологии. Разбира се, не всички не ги приеха веднага с гръм и трясък.
Например, когато чужденците за първи път представиха капково напояване, ние си помислихме, че няма да работи на нашата глинеста почва. В същото време по това време традиционно всеки храст от разсад имаше дупка. Трябваше да се мине през всеки ред и да се налее вода в дупката. Това беше тежък физически труд, освен това отне много време. Като цяло решихме да опитаме иновацията и се уверихме колко е ефективна. Сега е достатъчно да поставите контейнерите, след като подредите маркучите в редове и оставете водата да тече през тях. Затова всички оранжерии бяха постепенно преустроени за тях.
Тогава имаше технологии, които подобряват работата на отоплителните котли, което улеснява работата на стопаните. Тоест започнахме постоянно да използваме някакви технологични иновации и бавно да се разширяваме. По това време дойде разбирането, че е време да се премине към индустриални оранжерии. И така, през 2013 г. започнах да изграждам първата си индустриална оранжерия. Сега вече сме усвоили един и половина хектара.
Ясно е, че са необходими допълнителни финанси, за да се стигне до следващото ниво, защото всичко изисква пари. Разбира се, ние се опитваме да подходим внимателно към това.
Например, за създаване на микроклимат в оранжерия е необходимо специално оборудване. Има компании, които доставят пълен комплект, но това е много скъпо, така че ние сглобяваме тази система сами, купувайки само компоненти. Чрез проба-грешка постигаме желания ефект с минимални разходи. Но разбира се, така или иначе не можете без допълнителни средства.
Наскоро получих преференциален кредит за трети път. Този път сами ми се обадиха и го предложиха за реконструкция и разширение на шест процента за пет години. Браво, много добра поддръжка. Все пак имаме най-различни неща. Понякога, можете да кажете, извън сезона със зеленчуци. Не знаем кога, къде и колко ще скочи например доларът. Но имаме филм, системи за капково напояване, торове - купуваме всичко за валута. Случва се да не е възможно да се продадат продукти на очакваната цена. Като цяло не се занимаваме с изпълнение. Ние сме производители. Нашите продукти се вземат на едро директно от оранжерии и се изпращат там, където смятат, че е по-изгодно: в Казахстан или в Русия.
Тъй като сега много хора се занимават със зеленчуци, възниква сезонно свръхпроизводство, затварят се граници по различни причини или има пандемия. Изобщо, ако нещата не вървят, какъв е смисълът да търсим виновните? Много по-продуктивно е да се търсят нови възможности за развитие. Ето защо, отдалечавайки се от зеленчуците, някой заема ягоди, някой за лимони и ние, след като натрупахме опит, решихме отново да се върнем към цветята. В крайна сметка, за да имате винаги шанс да „изплувате“, е необходимо да варирате: ще оставим част от оранжериите под зеленчуци и ще заемем част с цветя. Засадени рози. Мисля, че ще се получи. Сега в Холандия има проблеми. На фона на руско-украинския конфликт газът поскъпна много и им стана неизгодно да отглеждат цветя. Може би все още няма да има кацания там, но условията ни са добри. Така че тази година решихме да прехвърлим една оранжерия на цветя.
Планираме да прехвърляме една оранжерия на цветя всяка година, може би това ще бъде добър изход от ситуацията. Освен това всичко се подобри с логистиката, появиха се нови технологии и новите холандски сортове могат да бъдат закупени без никакви проблеми. Обемите растат. Скоро ще дойде време за разделяне на фермата, защото от опит съм научил: един или два хектара са достатъчни за едно семейство, иначе няма да има връщане от оранжерии. Знам, че някои хора имат три-пет хектара, но какъв е смисълът, ако ефективността вече не е същата, няма как да се контролират работниците, да се създадат подходящи условия.
Освен това, ако голяма ферма потъва, тогава вече е много трудно да се спаси, като Титаник. Много по-сложно от малък. Така че ние варираме. Още повече, че имаме проблеми с работниците. През сезона имаме нужда от много от тях, а в извън сезона те са излишни, така че наемаме само за временна работа. Но след като са ги изпратили по домовете им, може да бъде много трудно да ги съберете отново, когато дойде времето. Следователно е необходимо да се изчисли всичко, така че работниците винаги да са търсени, тоест да работят с нас постоянно. За да направите това, трябва да засадите различни култури, да вземете предвид времето на тяхната растителност, времето за прибиране на реколтата. Тогава хората в оранжерията винаги ще бъдат заети, което означава, че няма да има нужда да се наемат, след което да се уволняват.
Разбира се, държавната подкрепа под формата на „дълги“ пари също е много важна за успешното развитие. Да, държавата се опитва да ни осигури такава подкрепа, но според мен тя все още не е достатъчна. Имахме субсидии, но те отпаднаха преди няколко години. В замяна обещаха преференциални кредити за седем години с двегодишни ваканции, за да имаме време да си стъпим на краката. Беше 2018 г. Тогава ни беше обещана такава подкрепа, субсидиите бяха отменени, а облекченото кредитиране при договорени условия не беше дадено. За съжаление всички решения се вземат отгоре. Дори не виждаме депутати, които да се тревожат за нас.
Вярвам, че във всички подобни въпроси решаващият глас трябва да бъде преди всичко акимът на селския район, който ни познава много добре: кой е трудолюбив, кой определено ще изплати заема и кой не трябва да бъде доверен. Акимът на селото трябва да направи списък на кандидатите за държавна подкрепа. За съжаление сега акимът на селския район изобщо не участва в този процес. А тези, които разпределят средствата, са толкова далеч от нас, че нямат представа на кого се разпределят народните пари.
Друг проблем е приемствеността. Да, през годините успяхме да натрупаме богат опит в оранжерийното отглеждане, но младите не искат да поемат щафетата. И всичко това, защото държавата все още не е предложила реална подкрепа, способна да остави в селото обещаващи млади мъже и момичета.
Аз например имам двама сина, които съм научил на всичко, но никой от тях не иска да продължи семейния бизнес. Но беше възможно, след като ме приеха като гарант, да им дам начален капитал от държавата за построяване на къща и развитие на бизнес. В крайна сметка от това ще се възползват всички, тъй като вече имат агрономическо образование и опит. Те биха могли да донесат огромни ползи, като доставят своите продукти на пазарите, стимулирайки икономиката.
Но, уви, този въпрос все още не е разработен в страната и, както повечето, те ще отидат в градовете в търсене на по-добър живот, без да прилагат знанията и способностите си у дома. И след години или ще трябва да продам бизнеса си, или да дам оранжерии под наем, тъй като няма на кого да прехвърля бизнеса си.
Р. Занджани нежад също съжалява, че няма повече планиране в селското стопанство. В крайна сметка, ако фермерите знаеха предварително кои култури трябва да бъдат предпочитани през всеки земеделски сезон, нямаше да има разочарования от свръхпроизводство.
„Понякога засаждаме една и съща култура и след това, поради изобилието й на пазара, трябва да продаваме стоките си на ниска цена“, казва Рустем. – Затова би било добре акимът на селото например да поеме такова планиране. Помогнах да разпределя: на кого и какво да расте, за да не загуби. Като цяло имаме още много проблеми… Иска ми се да се надявам, че всички те постепенно ще намерят своето решение.“
Но каквито и трудности да възникнат, работата в комплекса не спира.
Днес разсадът от краставици набира сила в затворената земя на фермата „Занджани Нежад“. След 20 дни започва жътвата, която ще продължи до края на декември. След това на тяхно място ще заемат домати, които ще са готови до началото на април. И успоредно с това розите растат в друга оранжерия. Рустем планира да зарадва жените с тях на 8 март.
Източник: https://yujanka.kz