#GlobalFoodSystem #FertilizerCrisis #Sustainability #Equity #AgroecologicalTechnologies #FoodSecurity #SmallholderFarmers #EnvironmentalImpact #ClimateChange #TransformingAgriculture
Глобалната хранителна система е измъчвана от неустойчиви практики, неравенство и екологични щети. Стремително растящите цени на химическите торове изострят тези предизвикателства, засягайки дребните фермери и застрашавайки продоволствената сигурност. Тази статия изследва последиците от кризата с торовете, подчертава необходимостта от алтернативни агроекологични технологии и подчертава значението на трансформирането на глобалната хранителна система за устойчиво и справедливо бъдеще.
Глобалната хранителна система има остра нужда от трансформация. Мултинационалните корпорации доминират системата, насърчавайки неустойчиви модели на производство и потребление, като същевременно генерират значителни отпадъци на всеки етап. Освен това тази повредена система допринася за огромни емисии на парникови газове и лишава дребните фермери от сигурен поминък. Най-опустошителната последица е продължаващият екстремен глад в световен мащаб.
Едно от основните предизвикателства в хранителната система е глобалният недостиг на торове. През последните години цените на торовете се повишиха поради различни фактори, като покачването на цената на природния газ и геополитически конфликти. Стана обаче очевидно, че компаниите са се възползвали от кризата, за да използват по-високи маржове на печалба. Печалбите на най-големите световни компании за торове са се удвоили и дори утроили само за няколко години, докато дребните фермери се борят да си позволят торове.
Високите цени на торовете доведоха до намаляване на употребата им сред дребните фермери, което се отрази отрицателно върху добивите на културите и вътрешната продоволствена сигурност. Тази ситуация предизвика предупреждения от страна на Организацията на обединените нации, в които се посочва, че кризата с достъпността може скоро да се превърне в криза на наличността, нарушавайки глобалните вериги за доставка на храни.
За да смекчат кризата с торовете, някои правителства увеличиха субсидиите за фермерите, докато други приложиха мерки за насърчаване на местното производство на торове. Въпреки това, използването на химически торове идва със собствени екологични проблеми, включително емисии на парникови газове, деградация на почвата, изтъняване на озоновия слой, загуба на биологично разнообразие и замърсяване на въздуха. Трябва да се избягват резки реакции, които дават приоритет на краткосрочната достъпност пред дългосрочната устойчивост.
Вместо това правителствата трябва да обмислят субсидиране на алтернативни агроекологични технологии, които насърчават устойчиви земеделски практики. Тези алтернативи включват ротация на културите, естествени торове и пестициди, които могат да намалят зависимостта от химически торове, като същевременно поддържат високи добиви. Тези технологии вече съществуват и предлагат потенциални решения за настоящата криза.
Въпреки че преминаването към агроекологични подходи трябва да се извърши внимателно, доказателствата показват, че те могат значително да повишат производителността и качеството на почвата. Частните инвестиции и чуждестранната помощ трябва да бъдат пренасочени към подпомагане на агроекологичното земеделие, вместо допълнително насърчаване на химическите торове. За съжаление, организации като Алианса за зелена революция в Африка (AGRA) продължават да се застъпват за увеличеното използване на химически торове, въпреки независими проучвания, които поставят под въпрос тяхната ефикасност и отрицателното въздействие върху дребните фермери.
Трансформацията на глобалната хранителна система, особено на селскостопанските ресурси и пазарите на култури, е от решаващо значение за справяне с екологичните предизвикателства, пред които сме изправени, и смекчаване на въздействието от изменението на климата. Чрез намаляване на нашата зависимост от химически торове и насърчаване на устойчиви практики, настоящата хранителна криза може да се превърне във възможност за положителна промяна. Подобна промяна ще допринесе за по-устойчиво и справедливо бъдеще, което е от полза както за дребните фермери, така и за планетата.