Малкото село Имантау в Северноказахстанска област с население от около две и половина хиляди души се превърна в „столицата на петуниите“ за сравнително кратък период и осигурява лъвския дял от данъчните облекчения за целия регион Айиртау, съобщава Petropavlovsk .news с препратка към Камарата на предприемачите. – Преди около 15 години моят тъст Кузахметов Идрис реши да започне да отглежда петунии. Когато видя колко голямо е търсенето на тези цветя, той предложи едно семейство първо да отглежда петунии. Осигурих им условия, направих оранжерии. Засадиха цветя, отгледаха ги и той ги изкупи обратно. Тогава той предложи на друго семейство да се заеме с отглеждането на цветя. Сега 150 домакинства са незабавно ангажирани в оранжерийния бизнес, където участват повече от 500 селяни. Той им позволи да си стъпят на краката, а след това просто се пенсионира“, казва Илнар Галямшин, представител на асоциацията за агроселски туризъм. Основните доставчици на семена са Холандия и Америка. През годините на развитие на клъстерите логистиката беше безупречно отстранена. Няма пропуски в доставките на семена. Цената на килограм семена е до милион и половина тенге. Практиката показва, че холандските петунии се вкореняват добре в северната част на Казахстан. Местните жители вече са станали толкова опитни производители на цветя, че определят какъв цвят ще бъдат цветята по ръба на листата. Нямаше специално обучение – всеки се учеше на практика. Въвеждат модерни технологии за напояване, експериментират. „Това беше постепенен процес. Те се съветваха взаимно. Работеха един за друг, след което направиха собствена оранжерия у дома и започнаха да ги отглеждат сами. Те не се състезаваха помежду си. Въпреки че все още има здрава конкуренция. Някой има по-красиви цветя, някой има по-добра оранжерия, – обяснява Илнар Галямшин. Цветарският бизнес тук се развива почти без допълнителни субсидии и помощи от държавата. Въпреки факта, че цената на модерна технологична оранжерия днес достига 10 милиона тенге, само няколко са кандидатите за държавна финансова подкрепа. През 2019 г., според пътната карта на бизнеса, един от жителите получи иновативен грант, той взе средства за заваръчно оборудване - да направи печки за оранжерии. Според Илнар Галямшин сега цялата страна знае за петуниите на Имантау. Хората идват тук за евтини цветя дори от най-отдалечените райони. „На практика няма нужда да търсим пазари за продажба. Всичко става от уста на уста. По принцип всички чакат само купувачи. Основните пазари за продажба са Нур-Султан, Кокшетау и Петропавловск. Ако например има само една оранжерия под столицата, никой не ходи там. А в Имантау има 150 оранжерии и всички идват тук. Но, например, през 2021 г. те дойдоха от Шимкент, купиха петунии тук. Засадиха семена през март, но удари слана и се наложи да купуват отново“, казва Илнар. Както при всеки друг бизнес, не е без предизвикателства. Годините на пандемията станаха трудни за местните жители. „Ситуацията е различна всяка година. Годината на пандемията показа, че цветята не са толкова популярни в такъв период. През 2020 г. хората не можеха да продават цветя. Изхвърлени от хиляди, десетки хиляди. Това е много трудна работа. Ако температурата падне, силен вятър – всичко може да загине, – споделят местните жители. Въпреки всички трудности жителите на селото не смятат да търсят други бизнес ниши. Цената на земята и недвижимите имоти тук е съизмерима с капитала, тъй като наличието на оранжерия тук е гаранция за успешен бизнес. – Има целесъобразност, когато едно домакинство отглежда от сто хиляди цветя на сезон. При цена от 45 тенге това е повече от 4 милиона тенге. Три месеца интензивна работа, когато местните жители нямат време да ядат и да спят – март, април, май. В останалите месеци се извършват само подготвителни и ремонтни дейности. Във всяка оранжерия работят поне 3-4 души. Едно семейство може самостоятелно да отглежда 50,000 XNUMX растения. Освен това, ако тук изкупната цена е 45 тенге, то в града цената на такива петунии достига 600 тенге за цвят, споделят местните жители. Според производителите единственият проблем е липсата на работници. Местните производители на цветя са готови да плащат пет хиляди тенге на ден, което е доста добро за селските райони на Северноказахстанска област.